Начало arrow За общината

Информация

Община: Мадан
Област: Смолян
Местоположение: Южен-Централен регион

Геогр.ширина: 41.5N
Геогр. дължина: 24.95E
Надморско равнище: 500 - 699 м.

Население на град Мадан: 6945 жители (2008)
Население на община Мадан: 13704 (2008)

Пощенски код на град Мадан: 4900
Телефонен код на град Мадан: 0308 от България, 00359-308 от чужбина

Разстояние до столицата: 189 км.

Кристална зала

 Създадена е през 1984 г.
Съхранява 581 образци от минерали. Член на Международната асоциация на минераложките музеи.
Прочети...

Мадан в медиите

Откриха 3 скални тракийски светилища край Мадан

 Светилищата се намират в махалите "Шаренка" и „Върба” и са наречени „Бабата”, „Гъбата” и ”Римпапас”.
Прочети...

Анкета

Как оценявате работата на общинската администрация?
 
За община Мадан Печат Е-мейл

 Мадан - центъра
Кликни, за да увеличиш снимката.

Намира се в югоизточната част на Западните Родопи и заема Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Територията на общината възлиза на 175кв.км. Тя граничи със землищата на Смолян, Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино и Баните. Средната надморска височина на района е 700м. и попада в континентално-средиземноморската климатична област. Община Мадан е част от Ксантийския плутон на Рило-Родопския масив с преобладаващи висококристални серии - гнайси, прослойки от амфиобилити, мрамори и др.
Подземните води в района са от пукнатинен и грунтов тип.
Околната среда е чиста и здравословна. Селскостопанския фонд обхваща 35 703 дка, от които 24 682 са обработваеми земи, а горският фонд - 131 255 дка. Съотношението между широколистни и иглолистните видове е 25 :75%.

Като една от десетте общини в Смолянска област, тя обединява 44 населени места. Сред тях има 16 кметства и 5 кметски наместничества. Населението на общината е 13 824 жители. Половината от тях - 6 934 живеят в общинския център Мадан. Градът отстои на 275 км. от София, на 120 от Пловдив, на 60 от Кърджали и на 30 от Смолян.

Мадан е разположен на двата бряга на река Маданска.

До 90-те години на миналото столетие рудодобивът е основен отрасъл на икономиката. Съдбата му е свързана с няколоко поколения миньори и минни специалисти.

 Мадан - парк
Кликни за да увеличиш снимката.
Най-голямата фирма, даваща основно препитание на населението в града е "Горубсо Мадан".
След структурните реформи през 1999-та "Горубсо Мадан" е в ликвидация - 80% от акциите му са изкупени от руско-турски консорциум "Родопи инвестмънт", а останалите са собственост на българската държава. През 2006г. дружеството е продадено на  "Интертръст Холдинг БГ", а през 2008-а е прехвърлено на "Оловно-цинков комплекс АД. Днес в рудниците работят повече от 600 миньори и специалисти.
Металообработването е представено от Механичен завод. Той предлага на пазара стругово-автоматни детайли от черни и цветни метали, проектира изготвя и монтира PVC дограми.
В областта на химическата промишленост работят "Хевея-Ким" АД и "Прома" ООД, които произвеждат всички видове каучукови смеси за автомобилни гуми, технически каучук, полихлоропропиленови лепила и пластмасови изделия.
 
Промишленото и минното строителство се извършва от "Хефест" ЕООД. "Бетон-строй" е утвърден прозводител на бетон, бетонови изделия и инертни материали.
 
Със свой знак за качество е продукцията на дървообработващите фирми "ЕНТА" ООД , "Инвест М и К" ООД и "Саламандър - 85 - Максим Илиев".
 
През последните години набира скорост производството на облекла. Основни претенденти на пазара са: "Родопи М-91", "Омелия" ЕООД и "ТЕРЗО ЗТ". Най-голям инвеститор е австрийската компания "Спорталм". Нейните облекла се продават в ЕС.
"Медина", "Фавил", "Красимир Хвойнев", "Вели Ашиков" и др. формират облика на хранително-вкусовия сектор.
 
Тютюнът и картофопрозвидството продължават да са основна дейност в селата. Животновъдството е традиционен отрасъл. То се развива заедно с фуражопроизводството и успешно налага екологично чистата си продукция.

Отскоро в общината прохожда туризмът. Управата залага на минния туризъм. В пакета ще бъдат включени археологическите обекти в Мадан - откритата в края на м. май 2008г.  реконструирана пещера Шаренка, вкл. два екомаршрута, както и  скалните светилища Бабата, Гъбата и Триъгълната пещера, също така интерес ще представлява и местността Кечикая.